Във втори пореден мач в плейофите на "А" Областна Врачанска група "Чавдар 1957" (БСл) загуби, този път от смесения боксово-борчески-футболен отбор на "Манастирище 2000".

40-годишни мъже биеха и малтретираха нашите играчи, от които повече от половината още не са завършили училище.

Най-лошото е, че това се случва на всеки мач на "Манастирище 2000". Отбор без традиция, история и всякакви футболни достойнства. Да са живи и здрави тези от БФС и съдиите, които си затварят очите всеки мач от страх. И да бяха само от Манастирище, да го преживеем, но подобни сърдити старчета се подвизават и в отбора на "Околчица" (Моравица), с които нашият тим игра вече 3 пъти през настоящия сезон, а последното рандеву между двата тима от първия кръг на плейофната фаза, което се състоя миналата сряда на изкуствения терен в град Мездра, премина под същото мото: "За кило кръв и метър кожа". Това, което става в т.нар. плейофи във Врачанско за определяне не областния първенец, няма нищо общо с футбола. Абсолютно нищо...

Прилагаме без съкращения материал на Brato.bg, които са описали какво точно се случи в Бяла Слатина на мача между Чавдар 1957 и Манастирище 2000, игран на 3 май 2014 г.:

Дъждът започва да се излива малко преди първия съдийски сигнал. Теренът обаче е тежък от дъжда в последната седмица. Не, теренът не е тежък, теренът е невъзможен. Водата прелива на тъч линията, както прелива чаша с бира, напълнена от непохватен човек, който не може да прецени колко количество течност да изсипе.

Теренът е идеален за контузии и екшън изпълнения тип „Аз съм касапин, глей, че го мога и без нож”. Теренът е идеален да се намокриш, да се простудиш, даже идеален да се удавиш, ако бутоните на някой 120-килограмов момък на 40 години те притиснат зад тила в локвата за минута, докато съдията си бърка в носа, правейки се, че не вижда, понеже го е страх и него да не удавят.

Мачът може да се отложи. Да, но в някоя друга футболна група, в някоя друга страна, някъде другаде, на друго място, в друго време. В България се играе ебати натуралистичния футбол – с елементи на водна топка, само дето футболистите не се опитват да плуват, а се опитват да тичат по водата.

Мач трябва да има. Мачът трябва да се играе, защото от Манастирище са ударили 60 километра до Бяла Слатина, а ако съдията отмени мача, кой ще плати горивото? Не може в тези дни на криза и поголовен народен недоимък, дни, в които спонсорите са все по-малко за всички футболни отбори, да се отменя мач и да се губят пари. Кой ще плати горивото? Кой? Съдията, който винаги е педераст? Съдията, който винаги се е насрал от страх? Педерастите, които се насират, нямат с какво да платят. Педерастите, които се насират, не трябва да свирят футболни мачове.

Срещата е с голям залог. Победителят от „А” окръжна група печели промоция за „В” група. Там могат да те забележат, от там могат да те дръпнат в „А” група, да играеш на големи терени, да се изхранваш с футбол, вместо само да товариш спонсорите и общината с присъствието си в отбора. Може, освен ако не си на 40 години. Нито Чавдар Бяла Слатина обаче, нито Манастирище имат пари, за да се издържат без проблеми във „В” група. Но мачът е война, особено за гостите. Това се вижда още в първите минути.

Всяко спорно положение е повод за разправия с футболистите от домакинския отбор и съдията. Едрите мъже от Манастирище раздават шамари пред изплашените и почти пълни със сълзи очи на съдията, който не смее да извади картон, защото чат-пат му скърцат със зъби, тропват му с крак и му се канят. Съдията не е як, не тренира щанги, сигурно не се и боксира, но и не е задължително. Застрашителният вид и криминалното минало не означават, че си голям мъж. Мъж си, когато взимаш точните решения навреме и когато си джентълмен. Не путките бягат от боя, путките скачат на бой. Като животното, което или умира, или се бие. Първосигнално. Истинктивно. Като истинска истерична путка, на която са й взели мъжа.

Но нито делегатът, нито съдиите знаят това и дори не допускат, че от Манастирище със сигурност няма да убиват, да вадят черва или да ти натикат главата в гъза. Гостите от Манастирище не са дошли и да се бият, но никой не разбира това, те просто играят няколко вида спорт в едно – бокс, борба и футбол, а това ще продължава, докато се толерира от момчетата, на които Българският футболен съюз раздава черни екипи, свирки и флагчета.

Някъде между началните тупаници и ритници топката все пак влиза в мрежата. Гол за Чавдар и голям шок за Манастирище. Голмайстор е момче, родено 1994 г. – един от офанзивните футболисти на отбора. Друг офанзивен футболист сега завършва 12-ти клас, като халфове играят още две престъпно млади момчета – едното в 12-ти клас, другото в 11-ти. Защитата също е от младоци – отново юноша в 12-ти клас, партнира му друг младок – на 22-годишна възраст. На левия бек пък оперира младеж, който е набор 95. Всички те са на годините на дъщерите и синовете на войните от Манастирище. И въпреки това през първото полувреме правят гостите да изглеждат смешни. Въпреки локвите, ритниците и постоянните реплики и обиди. Съдията май е забравил червените картони вкъщи.

“Като дойдете в Манастирище, няма да си тръгнете”

“Сърцата ви са малки като на зайчета”

“Мишки”

“Да ви еба майката”

“Ще ви намерим и ще ви пръснем от бой след мача”

През второто полувреме това свършва работа и реферът дава дузпа за гостите за игра с ръка, плътно до тялото, извън наказателното поле. Разправиите не стихват до последната минута, мачкането с думи, щипането, настъпването, долните номерца свършват работа. Гостите не се интересуват, че играят срещу деца. Гостите са танкове, газят, вдигат във въздуха и разчитат на страха. Заради страха влизат още 3 гола за 1:4, а от Манастирище се радват, като че ли са победили Барселона на “Камп Ноу”. Всъщност са победили юношите на Чавдар в локвите не заради футболните си качества, а заради страха, късмета и дузпата.

Публиката е възмутена. Чуват се мнения, че победителите в този футболен мач трябва да бъдат викнати за филма „Непобедимите”. Тоя Силвестър Сталоун колко ли шамари може да изяде, ако се опита да отнеме топката на футболист на Манастирище? Отговорът е николко. Освен ако не е на 20 години или поне ученик в местната гимназия.

www.brato.bg

* - Челната снимка е от въпросния мач, а останалите от срещата на "Чавдар 1957" с "Околчица" (Моравица)